Обадете ни се: 0886 30 87 18

Училищното историческо образование в България (1878-1944)

Автор: Мария Радева
Издателство: Гутенберг
ISBN: 9789546170989
Височина: 230 мм
Широчина: 170 мм
Страници: 244
Тегло: 375 г
Код: 4c9024ed34d2 Категория: Product ID: 2411

Описание

МАРИЯ РАДЕВА е доцент по Методика на обучението по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Чете лекции по методика и българска културна история през ХІХ-ХХ в. Доктор по история.Автор е на монографията „Културната политика на българската държава 1885-1908″ (първо издание, изд. „Наука и изкуство“, С, 1982 Второ издание, Унив. изд. „СВ. Климент Охридски“, С, 2002). Съавтор в книгата „История на Софийския университет „Климент Охридски“ (С., 1988) и в историческия очерк „Университетът“ (Унив. изд. „СВ. Климент Охридски“, 1999).
Съставител на 10 сборника с научно-популярни статии върху българската история, предназначени за учители по история, ученици в горните класове на гимназиите и за по-широка читателска аудитория.
Автор и съавтор на 18 учебника и над 30 учебни помагала (книги за учителя, учебни тетрадки за ученика) по: родинознание, човекът и обществото (трети, четвърти клас), история и цивилизация (пети, шести, единадесети клас)
Съавтор на учебно помагало „Черно море. История на взаимодействията“ (2004). Проект на Съвета на Европа, с участието на България, Грузия, Молдова, Румъния, Руска федерация, Турция, Украйна.
Публикувала е над 100 студии, статии, рецензии и отзиви върху културна история и културни взаимодействия на България през XIX—ХX в., история на историческото образование и методика на обучението.

УВОД
В началото на 90-те години на XX в. промените в стила и съдържанието на обучението по история в България се превръщат в държавна стратегия, чиято цел е „реинтеграция“ на страната в европейското образователно пространство, от което, по стечение на историческите обстоятелства, тя е дистанцирана от 1944 г. до края на 80-те години на XX в. В обстановка на всеобхватна и трудна трансформация на обществото бе очертана перспектива за коренно обновяване на образование то в страната: структура, съдържание, социална мисия, цели и пр.
Новата ситуация – на трансформация и модернизация в образованието, постави компетентните и ангажирани с училищните учебни дисциплини среди от културно-образователната област, вкл. историята, пред сериозни предизвикателства. В основата на сблъсъка между идеологически и политически манипулираното историческо образование иа „държавния социализъм“ и необходимите промени от 90-те години насам стои разминаването между създадените „социалисти чески“ и формираните през втората половина на XX в. историко-дидактически модели в Западна Европа.
В обучението по история възникналите напрежения създадоха ситуация, която мнозина нарекоха „криза“. Процесът на търсене на синхрон между „национално“ – „европейско“ – „световно“ („глобално“) в контекста на демократичните промени, макар трудно и неравномерно, постепенно придоби своите очертания. Активизира се дебатът за социалните функции на училищното образование по история.
Сред многото фактори, влияещи върху новите развития на проблема и създаващи широката рамка на европейския (и световен) демократичен контекст на обучението по предмета, са процесите, обобщени в термина „глобализация“Един от ефектите на глобализацията в духовен и културен план се артикулира в дискусии, изразяващи обществените страхове от загуба на националната и културната идентичност, т.е. от културна унификация. Показателен е примерът на Швеция, чиито интелектуалци от Шведската академия на науките приемат своеобразен „кодекс“ за защита на шведската култура. Българското обществосъщо показва голяма чувствителност към темата за културно-националната идентичност.
В динамично променящия се обществен климат на България в края на XX и началото на XXI в. се разширява пространството около нови възгледи, свързани с „производството“ на исторически интерпретации в статии и студии на европейски и на български автори. Историци публикуват трудове, посветени на теми като: образът на Другите в историята, историческите митове и стереотипи, цивилизационните взаимодействия и пр. В академичния дискурс самостоятелно място имат преводни исторически съчинения и монографии, посветени на българската и балканската история, които носят знака на „външния“ поглед. Знакови са и дискусиите върху проблеми на историята с участие на български, европейски (вкл. балкански) историци. Атмосферата на дискусионност се подсилва от съчинения, които формират съвременно то обществознание.
През 90-те години настъпва време на преоценка на цялата па радигма на обучението по история. „Новият прочит“ на историята, погледната през погледа и целите на училищното обучение, стана водещо начало в трансформацията. Започналата промяна се мисли и като своеобразно „връщане“ в европейското образователно пространство: движение от интерпретации, афиширани като „марксически“, към граждански цивилизиращо виждане за ролята на учебната дисциплина „история“.
Избор на темата: концептуална обосновка. Това „движение“ отваря простор за нови „погледи“, „прочити“ и „смисли“ към миналото на самото българско историческо образование през Х1Х-ХХ в. Една от възможните исторически перспективи се съдържа в темата на предста вения труд. Личният ми път на автор към избраната тема започна преди повече от две десетилетия. Навлизането в огромна по обем и тематика литература от различни клонове на обществознанието ме води до убеждението, че историческото изследване на изучаването на история в българското училище може да се вписва в съвременността, да влиза в диалог с нея. Голямо значение придобива оня обективиран изследователски поглед, който търси връзка между миналото и съвременността „без гняв и пристрастие“, отделя трайното от конюнктурното, идеологическото от гражданското. Такъв подход създава възможност българското училищно образование по история да се осмисля и в широк европейски културен контекст.

Additional Information

Weight 375 g
Dimensions 230 × 170 mm