Описание
Не са много примерите в българското изкуство, когато един художествен идеал е защитаван с такава последователност и вътрешна убеденост. За удивително кратко време Атанас Яранов успява да изгради своя естетическа система, да я “канонизира” и привидно затворен в нея, да разшири обхавата й до мащабите на творчество, което поразява с пластическите си и философски обобщения.
Централно място в това творчество заемат вечните теми за раждането и смъртта, за скръбта и страданието, за смирението и покаянието – за парещите въпроси на битието и измеренията на човешкото.
