Free Call 0886 30 87 18

ПРЕВОД ОТ ДЕТСКИ ЗА НАПРЕДНАЛИ

20.00лв.

Автор: Димитрина Проданова
Издателство: Авангард Прима
ISBN: 9786192393663
Дата на издаване: 05.03.2020 г.
Корица: мека
Височина: 200 мм
Широчина: 135 мм
Страници: 254
Тегло: 320 г

Описание

Като майка на двама прекрасни, вече пораснали: син и дъщеря, които в кризисни периоди от живота си винаги са можели да разчитат на автора на тази книга, в ролята й на детски психотерапевт /ние, като родители-също/, съжалявам, че книгите на Димитрина Проданова не бяха до мен в най-ранното детство на децата ми, докато те растяха. Те щяха да спестят куп мои тревоги. Докосването до първата книга „Превод от детски” ме грабна на мига и ме остави без дъх докато я четях. Намерих толкова отговори и провокира в мен толкова размисли, колко магичен и богат е детският свят.
Щастлива съм, че книгата има продължение и е вече „за напреднали”. А тя е именно такава и е за тези, които искат още по-дълбоко да навлязат в детската душа с нейната уязвимост и с нейната сила, и да осъзнаят какво богатство от: емпатия, мъдрост и щедрост могат да ни поднесат като дар децата ни, стига да отворим сърцата си към тях. Благодаря на Диди, че ми припомни за това.

Дима Мигарова, Управител на рекламна агенция, майка на две деца

Диди Проданова е невероятен разказвач на истории, просветител и вдъхновител. Тя създава мост на доверие между децата и възрастните. Чрез разказани реално случили се истории, читателят неволно стига до важни изводи и неусетно променя своя мироглед. От всички мои поприща в живота – лекар, съпруга и майка, последното е било за мен винаги най-трудно и предизвикателно. Четейки книгата на Диди си давам сметка за много мои грешки и пропуски, които само пораждат неимоверно желание за повече разговори и общуване с децата. Благодаря ти, Диди!

Доц. д-р Рада Маркова, д.м.,педиатър, майка на три деца

В тази книга всеки родител би могъл да открие частица от себе си в света на детето и поне за миг да погледне с неговите очи. Сложните въпроси за взаимоотношенията между децата и възрастните са представени с лекота и посланието е вдъхновяващо: „Справянето е възможно”. Както първата книга „Превод от детски”, така и продължението – „ Превод от детски за напреднали”, са истински пътеводител към разбирането на детската душа през един откровен поглед и с пълното съзнание на автора за нейната деликатност и ранимост. Тази книга е безценен подарък, както за всеки възрастен, обичащ децата, така и за нас, учителите, които постоянно търсим път и към тях, и към техните родители.

Явор Стоянов, учител, баща на две деца

Тази необикновена книга е написана с голяма обич и с дълбоко познаване на детската психика. Чете се с лекота и се запомня. Кара възрастните да се замислят и да преосмислят общуването си с децата. Дава отговори на много незададени въпроси. Горещо препоръчвам на всеки, който търси своите отговори и обича децата.

Мая Петкова, психолог, майка на три деца, баба и душеприказчик на няколко поколения деца

ПРЕДГОВОР НА КНИГАТА „ПРЕВОД ОТ ДЕТСКИ ЗА НАПРЕДНАЛИ”

Книга за винаги и всякога

Едно малко момиченце се опитва да заспи. „Онова нещо” в тъмния ъгъл обаче не ѝ дава покой. За да не се страхува, майка ѝ слага на мястото му големия кафяв мечок. „Онова нещо” се премества в електрическата печка и започва да я плаши оттам. С редките си и криви зъби и устата, от която излиза огън и горещина.
Едно дете на пет неутешимо хлипа, че един ден мама и татко ще умрат. Страхът му е породен от една снимка във вестника, където самотно момиченце от Намибия плаче под тежката сянка на военен хеликоптер.
Едно момиче на десет си има въображаем приятел. Нарекла го е Джочко и се среща с него в тъмнината на семейната баня. Моли го да ѝ помага да се справя с разни неща – да има шестица на контролното по математика, Мишо и Иво от класа да престанат да я тормозят, да успее да я прескочи тая летва по физическо и гадното ѝ, унизително дрънчене, когато пада на земята, да спре.
Една девойка на шестнайсет преживява смъртта на баща си. Половин година го гледа как гасне в семейния хол, който се е превърнал в болнична стая. Майка ѝ шие гоблени до главата му и слабее с часове. Няма никакво време за нея, ясно е. Не може да ѝ сподели, че дори междувременно стана жена… Девойката трябва да не създава проблеми – да учи, да е добра. И да изкупи вината си, че без да иска счупи шишето с някакви специални билки и стопявани със седмици черупки от яйца, които трябваше да излекуват татко ѝ. Първата близка смърт в живота ѝ ще бележи всеки неин ден оттук нататък.
Една млада жена става майка. Детето ѝ обаче не е съвсем като другите – не чува. Предстои ѝ да открие път към сърцето му отвъд думите, докато я учи на тях. Да осъзнае езика отново и да го преведе на специфичния детски на своето дете. Самотна битка, в която се пораства по-бързо, по-остро, по-болезнено.
Една жена в своите трийсет трябва да приеме, че вече не е обичана. И че не само смъртта може да раздели един мъж и една жена, събрани в едно цяло. Трябва да обясни това на децата си и да им остави непокътнато усещането за сигурност и любов от двете страни. Да подтисне болката си, за да не я види в очите им. Да е спокойна, уравновесена и себе си. Разбира се, че не е идеална. И все още не знае дали не се е провалила в онзи тест…
Една четиресетгодишна жена трябва да представи на дъщерите си мъжа, когото обича. „Ще го обичаш ли повече от мен?” пита малкото ѝ момиченце и черните му очички се лутат изплашени в нейните. “Никой никога няма да стъпи на пътечката ми към теб.”, отговаря ѝ тя. Но никога няма да се отърве от мисълта, че детето ѝ тогава се е чувствало застрашено.
В своите петдесет една жена се пита сто неща. Справи ли се с живота си. Отгледа ли добре децата си. Успя ли да им спести болките, които тя самата изпитваше. Колко още ѝ остава. Достатъчно ли е. Как ще се справи с остаряването. Наистина ли скоро моите деца ще имат деца и как така мина това време, господи… Къде съм, коя съм, как изглеждам в очите на най-верния ми ангел – детето ми. И справих ли се с тъмния ъгъл и озъбената печка, преживях ли ужаса от смъртта на мама и татко, кой ми замени Джочко, раних ли децата си повече, отколкото исках, егоистка ли бях да се влюбя отново и да последвам любовта си, създадох ли от момичетата си силни и добри хора, направих ли ги смели и умни жени, бях ли пример… Съм ли пример…
Да, аз съм всичко това – малкото момиченце, девойката, порасналата жена. Наложи се да се справям сама с всичките си детски и възрастни демони. Защото просто си нямах Диди. Нямах си я нито като детския психотерапевт и автор Димитрина Проданова, нито като „приятелката Диди”, както я наричат малките ѝ клиенти. Нямах си първата ѝ книга „Превод от детски”, нямах си и тази, която имате щастието да държите в ръцете си – „Превод от детски за напреднали”.
Ако тогава, през всичките тези години, те бяха с мен, щях да си дам повече търпение и повече обич. Щях да знам, че не съм единствена в собствения си ад и, че щастието е на една споделена въздишка разстояние. Щях да имам прекрасните ѝ мъдри истории от детските светове, които хлапетата си споделят с нея. Щях да имам най-добрите учители по това как да съм възрастна. Щях да се разпозная в страховете им, да почувствам самотата и болката им, да осъзная у тях същата нужда от признание и прегръдка, същия вопъл за внимание и обич, които и до днес, като едно дете на петдесет, нося в душата си.
„Превод от детски за напреднали” не е точно психологическа книга. Тя е географска карта на един свят, в който се оглеждаме наистина такива, каквито сме – детския. Води те полека в малките приказки на чудни елфчета с детски имена, където си спомняш, че си един от тях. Пораснал, побелял и малко насилено циничен, но все пак дете, все пак леко изплашен и много уязвим. Не ти се кара. Не ти дава за пример „отличници”, не те обвинява и не ти търси сметка. Върви с теб, поема товара ти леко и с усмивка ти го връща на гърба, когато си готов, за да го усетиш като крила. И хоп – литнал си отново в своето детство и това на детето ти и някак е толкова лесно да си обясниш пак и по-просто живота, защото сте заедно. И ви е споделено. И ви е обично. И сте си само вие.
По такава пътека уверено може да те води не просто добър терапевт и психолог, а добър човек. Може да те води Диди. Защото наистина знае „детски” и го говори като за напреднали. Затова и нейната „Превод от детски за напреднали” е точно за вас, точно сега, точно тук. Книга за винаги и всякога. Детето у вас ще разбере…

Мария Касимова-Моасе