Free Call 0886 30 87 18

Политиката срещу просветната традиция

15.00лв.

Автор: Весела Чичовска
Издателство: ИК Гутенберг
ISBN: 9789546171047
Дата на издаване: 2011 г.
Корица: мека
Височина: 230 мм
Широчина: 160 мм
Страници: 576
Тегло: 1050 г

Описание


През втората половина на 40-те години просветното дело в България, което е основополагаща и градивна част от всяка национална култура, понася тежки сътресения. Те са причинени от драстичното нахлуване на управляващите политически фактори в суверенната територия на образователната система. Вследствие на това е разрушена стабилната просветна традиция, формирана у нас след Освобождението.

Опустошителният процес на идеологическо и структурно преустройство на образователното дело в България е предмет на проучване в тази книга. Хронологичните рамки на изследването са обективно определени от конкретни събития. Началото е поставено от завземането на властта на 9 септември 1944 г. от правителството на Отечествения фронт с министър-председател Кимон Георгиев, а краят — от приемането през 1948 г. на законите за народната просвета и за висшето образования от VI Велико народно събрание (ВНС). Тези актове са гласувани без каквато и да е принципна дискусия, без издигане на алтернативни становища, тъй като депутатите от опозицията вече са изгонени от парламента. Чрез тях привидно, уж по законов път, са ликвидирани утвърдени с ползотворната си дейност институции и са обявени като идеалистически и реакционни образователни принципи на световната и националната ни педагогика. Двата закона осигуряват безпрепятствено нахлуване на политиката в просветното дело, което в демократичните общества е сфера, защитена от страстите и трусовете на политическия живот.

В монографията са анализирани многобройни тактически ходове, чрез които в условията на многопартийната система, при действието до края на 1947 г. на международен контролен орган у нас — Съюзна контролна комисия (СКК), БРП (к) успява да наложи абсолютната си воля при реформиране на образователното дело. В хода на изложението е характеризирана дейността на широк кръг дейци, оказали влияние в една или в друга насока върху развитието на учебното дело в страната. Проследено е състоянието на различните видове училища, обособени: а) според образователна степен — от предучилищно възпитание до висше образование; б) според характера на обучението — общообразователни и професионални; в) според взаимоотношенията с държавата — държавни (народни) и частни (малцинствени и чужди колежи).