Описание
Д-р Шефали Тсабари е световно известен клиничен психолог. Получава докторска степен от увинерситета Колумбия в Ню Йорк и специализира в насока интегриране на западната психология с източната философия. Тя е експерт в сферата на семейната динамика и личностното развитие.
Всички ние имаме споснобността да отгледаме деца, които да са силно устойчиви и емоционално свързани. Много родители не успяват, защото са заслепени от съвременните, популярни и доста погрешни родителски подходи, а също така и от своите собствени вътрешни бариери.
В книгата “Осъзнатост в семейството” д-р Шефали ни показва как да развием дълбока свързаност с децата си, така че те да могат да процъфтяват в живота. И още нещо, ние разбираме как можем да навлезем в състояние на по-голям спокойствие, състрадание и мъдрост.
———-
„Осъзнатост в семейството“ е обявена е от Опра Уинфри като „революционна“ и „живото-променяща“, а от New York Times като бестселър. Нейният автор д-р Шефали Тсабари е един от най-големите експерти в областта на осъзнатото и ефективно родителство
Книгата разглежда темите:
-
Как традиционните модели на родителско възпитание могат да нанесат емоционална вреда на вашето дете. Те могат да направят вашето дете „дисциплинирано“ но и да го накарат да изпитва страх да се свърже с вас и да ви се довери и споделя.
-
Основният принцип на родителството – как да възприемаме и третираме децата си като суверени човешки същества.
-
Проектирате ли несъзнателно своите незадоволени копнежи върху вашето дете? Разберете как да застанете в своята цялостност пред вашето дете за да можете да създадете любяща и безусловна връзка с него
-
3-те жизненоважни потребности на всяко дете: тяхното осъзнаване и разбиране ще хвърли светлина върху и ще ви помогне да се справите и с най-предизвикателното поведение на вашето дете
-
Ако поведението на вашето дете ви извади извън равновесие, използвайте 5-минутното упражнение от книгата за да разрешите бързо ситуацията и да се справите с вашите скрити родителски съмнения и страхове.
-
Какъв е единственият и най-лесен начин да отгледаме емоционално-устойчиви деца.
-
Книгата излага в дълбочина един радикално нов и мощен родителски подход————————————-
Откъс от книгата
Мит #1
Родителството е фокусирано върху детето
Утвърждения за себеизрастване
- Напълно приемам, че родителският процес е насочен към моето израстване, а не към детето ми.
- Разбирам, че отговорността за промяна е единствено моя, а не на моето дете.
- Наясно съм, че моите борби са отражение на вътрешните ми конфликти.
- Аз ще трансформирам всяко предизвикателство с този въпрос: „Какво ми показва това за мен?“
Мит #2
Проспериращо дете означава дете, което е напред от другите
Утвърждения за създаване на една нова среда
Осмелявам се:
- да преосмисля дефиницията си за успех, като го измервам по-малко чрез постижения и повече по дух.
- да позволя на моето дете да развие усещане, че то управлява своя живот, ръководейки се от това, което го интересува и мотивира.
- да позволя на моето дете да се наслаждава на своето детство с минимално вмешателство в неговото време и пространство.
- да излагам моето дете на забавни и спонтанни хобита, без да ги превръщам в състезателни дейности.
- да уча моето дете, че единствения път, който то трябва да следва е този, произлизащ от собствения му дух.
- да оставя моето дете да е обикновено.
Мит #3
Добри и лоши деца
Да сменим “добротата” с автентичност
Вместо:
- да бъда обсебен с идеи за послушание, перфектно поведение и външни прояви, аз насърчавам истинността в моето дете.
- да хваля отстъпчивостта, аз хваля смелостта децата ми да са автентични.
- да изисквам подчинение, аз насърчавам себеизразяване.
- да определям бъдещето на детето ми въз основа на неговите постижения, аз го определям въз основа на силата на неговия дух.
Мит #4
Да си добър родител е втора природа
Да сменим фантазията с реалност
Отказвам се от:
- убеждението, че би трябвало да съм природно добър като родител и вместо това приемам, че ще се чувствам като новобранец през по-голямата част от времето.
- желанието за перфекционизъм към себе си и детето си и вместо това ще се фокусирам върху моето израстване.
- желанието родителството да е лесно и предсказуемо и вместо това приемам, че е нормално то да бъде изпълнено със стрес, да е объркващо и изтощително.
- очакването да усещам всичко интуитивно и вместо това разбирам, че осъзнатото родителство е като мускул, който трябва да се развива.
Мит #5
Добрият родител е любящ
Отвъд любовта, в посока към осъзнаване
Аз ще трансформирам:
- основата на моята любов от страх към доверие.
- моята любов от себепоглъщане към свързване.
- начина ми да покажа любовта си, ако тя не се възприема като любов от моето дете.
- моята любов от задоволяване на собствените потребности към осъзнаване.
Мит #6
Да си добър родител означава да отгледаш щастливо дете
Да се ангажираме с “това, което е”
Обещавам си:
- Вече да не търся преживявания, различни от това, което е.
- Да не се фиксирам преживяванията ми да ми носят щастие на всяка цена, а вместо това да ме подтикват да се развивам.
- Да не се фокусирам върху това какво не съм получил, а да се съсредоточа върху това какво искам да дам.
- Да прекратя интерпретацията на преживяванията си въз основа на резултата, а вместо това да ги интерпретирам въз основа на процеса.
- Да се въздържам да съдя живота или себе си за това, че не са съвършени и вместо това да прегърна цялостно несъвършенствата.
Мит #7
Родителите трябва да имат контрол
От родител към духовен водач
Вместо:
- да виждам дете, аз ще виждам едно духовно същество.
- да се идентифицирам с това да съм родител, аз ще се идентифицирам с това да съм партньор.
- да подчинявам моето дете на стандартите ми, аз ще му помогна да създаде свои собствени.
- да го държа в зависимост, ще му дам автономност.
- да го третирам като “мое”, аз ще го поведа към собствената му индивидуалност.
Да предефинираме поведението на децата ни
Наша неприкосновена задача като родители е да променим гледната си точка.
Да видим:
- агресията срещу нашия контрол като отбрана,
- лъжата като реакция срещу нашата строгост,
- гневът като бунт срещу нашето отчуждаване,
- неподчинението като бариера срещу нашата враждебност,
- безпокойството като бягство от нашето осъждане,
- разсеяността като отражение на нашия собствения вътрешен хаос,
- тъгата като признак на нашата собствена липса на достойнство.
