Където бях и пак ще бъда

Да ходим боси

по камъни редени

и между тях тревата

да гали ходилата.

Да кацне меко

над бялото коляно

червена пеперуда

и да трептиш от гъдел.

Да дишаш слънце

под есенната круша

и да усетиш с нея

как крушите едреят.

Щурче преде

в косата и в ухото.

От теб към мен ще скочи

над спомена с поточе.

Вода сълзи

под камъните боси,

в зелената мъгла

след сенокоса.