Обадете ни се: 0886 30 87 18

Империята „Пайнероff“ 1:1/ Истинската история на чалгата

4.00лв.

Автор: Стефан Цирков
Издателство: Партнер БГ
ISBN: 9786192140083
Дата на издаване: 19.08.2009 г.
Височина: 210 мм
Широчина: 140 мм
Страници: 136
Тегло: 145 г
Код: 7f95270e70e0 Категория: Product ID: 3243

Описание

Чалгата си изпя песента, но не съвсем.

Романтичният период на това музикално явление приключи безвъзвратно, ще кара обаче още доста време по инерция.

Стефан Цирков

„Слуховете за моята смърт са силно преувеличени“, бе казал Марк Твен.

Същото е с чалгата. Тя не е същата, каквато беше по времето на Хисарския поп. Нито каквато бе в периода 1990-2003-а. Не и като през 2003-2009-а. Хисарския поп правеше сладникави балади от рода на „Звезди ли искаш да ти свалям, морски пясък да броя“ или пък „Дай си сърцето на който искаш ти, виното с отрова на мене остави“. Той бе пометен от първичната чалга, нейният най-голям хит стана „Селската баня голям кеф“, последваха „Радка пиратка“ и „Ой, тигре, тигре“. Тогава започна да набира скорост борческата чалга, нейни песни емблеми бяха „Бели птици и куршуми“, „Зора е, а нема те“, „Баба Берта чака там“, „Пирамиди, фарони“.

Това беше времето на мръсните капанчета с боядисаните кебапчета, на евтината ракия, която се наливаше с черпак под тезгяха. На кого му пукаше, народът беше с пълни джобове. След като продадеше стоката на димитровградския пазар, искаше да го видят, че има пари. Затова се качваха на масите, късаха си ризите и извиваха глас заедно с певиците, като пълнеха деколтетата им с едри банкноти, щедри банкноти. Собственици на складове с алкохол и перилни препарати оставяха по 10-15 бона на вечер в пазвата на някоя певачка. Естествено, чалгата трябваше да има и свои заведения – БИАД, „Чевермето“, „Плантация“. Над всички се извиси меката на тая музика – харманлийският ресторант „Приказките.“ Оттам се даваха директивите. Там се събираше каймакът на новите богаташи, там се правеха промоциите, там се пръскаха пачки.

Там биасаджии и митничари, избягали от родния Свиленград и от жените си, покриваха подовете с пари, а прилежни сервитьори метяха отрупания с банкноти дансинг. Там изгряха звездите на Ивана, Емилия, Малина, Десислава, тогава те бяха само подгряващи певици. После най- великият в чалгата – инж. Митко Димитров, започна да ги пуска по кабелните телевизии. Накрая той си направи своя телевизия, която монополизира целия пазар на чалгата.

От там нататък нямаше значение кой какво пее. Едно парче, въртяно по десетина пъти на ден, за седмица ставаше хит и от Видин до Царево, от Петрич до Шабла всички знаеха песента, която излъчва „Планета“. Не те ли пускаха по телевизията на Пайнера, нямаше шанс да станеш звезда. Певиците на инж. Димитров почнаха да ги канят по митинги на политически партии. Докато Десислава, Камелия, Глория, Петра пееха за СДС, Веско Маринов, който бе любимец на Жан Виденов, обслужваше БСП. Естествено, не го правеше безплатно – ново „Мондео“ и хилядарки на ръка. По-късно нещата се омешаха и всеки пееше за този, който даде повече пари. Партиите, за да съберат хора, плащаха здраво, за да им пеят най-известните. Горките партийни лидери, все ме питаха: „Абе тия 20 000 души на площада за нас ли ще гласуват?“ За вас, бе, за вас, им виках, за да ги зарадвам. Колко му трябва на един политик – една блага дума, една хубава лъжа и 20 000 долара.

Additional Information

Weight 145 g
Dimensions 210 × 140 mm