Free Call 0886 30 87 18

Имам толкова недовършени сънища

12.00лв.

Автор: Биляна Гецова
Издателство: БИБЛИОТЕКА БЪЛГАРИЯ
ISBN: 978-619-7456-23-3
Дата на издаване: 12.02.2020 г.
Корица: мека
Височина: 210 мм
Широчина: 145 мм
Страници: 74
Тегло: 230 г

Описание

Недовършените сънища на Биляна Гецова обещават надежда и разказват за безкрайност, такава, каквато носи и повтаряемостта на сезоните в дните ни. Кръговратът е необратим и винаги е сигурно, че “ще бъде пролет”, утрото е неотменимо, седмиците винаги имат събота, а после и неделя, дни, в които да поспрем в себе си. “Мъничко време”, в което да обичаме. Мигове за споделяне. На топлина, дом, котешки стъпки, уют…
В шеметната скорост на дните ни, една такава топла като дом книга, ни кани да спрем на страниците ѝ, за да ни сервира “нескафе с мляко”, придружено от “аромат на филийки” и ни припомня, че времето за нас, хората, е това, с което изпълваме дните си. И най-добре е да е с обич.
Оставяйте нарочно сънищата си недовършени, ни казва Биляна Гецова с топлината на своята поезия. За да има винаги още един любим човек, едно лято и една магична нощ за очакване. И утро, заискряващо след нея.
Ива Спиридонова, редактор

Във втората поетична колекция, която Биляна Гецова предлага на своите читатели, а именно „Имам толкова недовършени сънища“, продължава снежната приказка, която по най-вълшебен в простотата си начин отстъпва място пред красотата и силата на останалите сезони.
Тя предлага билет за „навън“, където се разполага най-дългото утро, в което първите думи произнасят непозналите жаждата цветя, където слънчевите зайчета крият хладните спомени в полета си. Вдишвайки от сутринта с пълни гърди, се издига порасналото слънце и все повече във въздуха заухава на липа, светлосиньото небе намигва към всеки широко отворен прозорец, от който се разбягват тишините и мрачните одежди.
Къкрят чайниците и рисуват с пара между дърветата, бурканчето с мармалад е загубило капачката си, дъждът се придвижва плахо превит, всяко листенце е обърната лодка, а в локвите се отразява юни. Намаслени корички и черешови дни падат в обятията на ненаситния детски поглед, времето изчезва от циферблатите, всичко е зад пръски от вода, картина е дъгата, улиците са в музика.
А когато градушката прибере слънцето, птиците поемат маршрутите си и меланхолията оцапа първия лист от книгата, тогава любовта идва от топлото. За да стопли съня, за да не чака края, за да предложи вино и две чаши, за да остане и бурята вдъхновение. Тогава отново някой започва да рисува със сняг летния бяг, тогава звукът се превръща в алегро, в стакато, отново мирише на откъснати липови цветове, снегът рисува очи, после още едни, после добавя и малко момиче и топло става и в най-мразовитите дни. Така минават дванайсетте месеца, дано догодина позволите да добавим и куче.
Най-уханната книга, която ще стопли вашия февруари и ще ви позволи да добавите още мечти. В своите месеци.
Симеон Аспарухов