Обадете ни се: 0886 30 87 18
Всяка една от ролите ме е научила на смелост. Интервю с Весела Бабинова

В един от снимачните дни на „Не се страхувай от тъмното“ актрисата Весела Бабинова ни сподели, че понякога по погрешка я наричат Светла. Не се беше замисляла сериозно защо се случва така, но ние имаме предположение.

Въпреки че Весела се страхува от тъмното, самата тя свети ярко.

Пожелаваме ѝ да ползва своя лъч както, за да неутрализира чудовищата от мрака, така и за да продължава да ни радва от сцената и екрана.

А нас вас, нашите читатели, споделяме това интервю, пълно с отговори от сърце.

Като актриса ти се превъплъщаваш в различни роли. Предполагам, че ако не всички, то поне част от тях са ти подарили уроци за преодоляването на различни страхове?

Всяка една от ролите ме е научила на смелост. С „Нощна пеперуда“ се осмелих да се науча да танцувам на палци за месец и половина, с „Хамлет“ да пея не само пред компютъра. „Лив Щайн“ ми помогна да разбера, че дори в главата ми не всичко да върви както трябва, дори да мисля, че представлението върви ужасяващо, все пак имам време да обърна нещата, вместо да затъвам в суеверия и кофти мисли. Страхувах се много и как ще се справим с „Пияните“, отново спектакъл в МГТ „Зад канала“, защото да играеш пиян, не е много лесно, но струва ми се, всички тръгнахме във вярната посока. Много обичаме това представление, един завиден процент от публиката също. Малко банално ще го кажа, но човек трябва да бори страховете си, да опитва всеки ден да прави по нещо малко, с което да отива още една крачка напред. Който играе – печели, който не – знаем…

Когато си на театралната сцена, публиката пред теб е обвита в мрак. Плашила ли те е някога тази неизвестност от хора, реакции и възприятия?

Не, за щастие, не ме е плашила. Знам, че винаги има хора, които много ще харесат или много няма да харесат това, което гледат. Срещу това няма как да се преборя. Вкусът за театър и кино на всеки отделен човек е различен, тъй че да го мисля прекалено, би било напразно.

А мислиш ли, че вживяването в образ, който няма очи за тъмнината около себе си, може да помогне и в живота извън сцената за това да не се страхуваш?

Честно казано, чудила съм се доста пъти. Засега не успявам, уви. Страхът ми датира от повече от 20 години… Искам да го преодолея, но вече наистина нямам понятие как да се случи. Остана ли напълно сама, спя на телевизор и лампа, а на сутринта се будя все едно не съм мигвала. Ужасно е.

А какви приказки ти разказват най-близките, когато им споделиш, че имаш нужда от тях в тъмното?

Казват ми това, което се казва и на децата. Че няма нищо страшно, че всичко е преодолимо, че съм голяма (което си е истина, откъдето и да го погледнеш). Общо взето, все неща, които съзнавам и разбирам, но… не ми помагат. 🙂

Самата ти, ако можеше да включиш Нощта, как би го направила?

С тиха, приспивна музика и много малко слънце, колкото да не е съвсем тъмно.

Въпросите зададе Стела Соколова, защото нейното име пък означава звезда.

Повече за кампанията „Не се страхувай от тъмното“ можете да прочетете тук.

Добави коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *